Определение:
>Неонаталния остеомиелит представлява гнойно възпаление на костите при новородени, което се предизвиква от бактерии и засяга най-често дългите кости - бедрена кост на първо място а също така и раменна кост.
Етиология:
Най-честите причинители на остеомиелита са: Стафилококус ауреус, Клебсиела, Стрептокок.
Патогенеза:
Най-често гнойната инфекция се развива в метафизите на костите а в детската костна система те са много добре кръвоснабдени с бавен кръвоток в тази област, което способства за развитие на инфекциозния процес. В резултат на това в костите се натрупва голямо количество гной, образуват се абсцеси и отделни участъци от костта умират и се образуват т.нар. костни секвестри. В резултат на тази деструкция на детските кости може да се стигне до инвалидизация за цял живот. Много често остеомиелита в детска възраст се комбинира с остеоартрит
Клинична картина:
Неонаталния остеомиелит протича с нарушено общо състояние - висока температура, треска, болки в областа на развитие на остеомиелита. Активните и пасивните движения се ограничават в засегнатия от инфекцията крайник. Този крайник може да е зачервен и затоплен и оточен.
Диагноза:
Диагнозата на неонталния остеомиелит се базира на: характерна болезненост, ограничено движения и зачервяване на засегнатия крайник. Други изследвания за подвърждаване на диагнозата са:
- рентгенография
- кръвни изследвания
- микробиологични изследвания за учотняване на причинителя на неонаталния остеомиелит.
Усложнения:
- трайна инвалидизация
- сепсис
- артрит
- разпространения на инфекциозния процес в други органи - абсцес на мозъка, белия дроб
- пиелонефрит
Лечение:
Неонаталния остеомиелит се лекува чрез провеждане на антибиотична терапия - използват се антибиотици, които имат добра проникваемост в костите - Гентамицин, Цефалостпорин и т.н. При опасност от некроза на костта с развитие на сепсис се пребягва до оперативно лечение. Антибиотичното лечение трябва да продължи поне 2 до 4 седмици.
Органи и системи свързани с друг остеомиелит (неонатален)
